За изправянето пред страховете

По принцип не обичам да качвам фитнес снимки (още по-малко такива, на които не се харесвам – още не мога да избягам от кифленското в себе си… 😀), защото ми се иска да минимизирам ефекта на това, че хората имат навика да съдят главно по външния вид (все пак това е главното от петте сетива, благодарение на които възприемаме света, така че тази реакция е еволюционно обослувена и напълно естествена). В този случай, попаднах на една стара снимка, която направихме с Верчето Василева преди година и половина, която ме вдъхнови да пиша по въпроса за свалянето на мазнини…
Въпреки, че определено има разлика между двете снимки, тя не е огромна – около 5кг разлика (от около 17% мазнини – септември 2015-та до около 10% – февруари 2017-та). Когато си 50кг, 5кг разлика доста си личат.

Но това, на което искам да наблегна е ОГРОМНАТА разлика в това как се чувствах на първата снимка, в сравнение с втората. По време на първата, преминавах през много тежък период в живота ми, хранех се много емоционално… Въпреки, че не съм спирала да тренирам по време на снимането и на двете снимки, начина, по който се чувствах на първата в сравнение с втората беше доста различен… Буквално имах моменти, в които взимах един 700гр буркан тахан и го опостушавах за 30 мин (ядките и тахана са моя шоколад и сладкото, на което много хора не могат да устоят 😀)… Все едно не бях аз, а все пак смея да твърдя, че от години се интересувам в дълбочина от хранене, това как всяка храна влияе на тялото (и то не само физически и от гледна точка на увеличаване на процента мазнини… знам, че всяка крайност го натоварва страшно много, влияе на хормоналния баланс, на здравето на чревната флора, съответно на мозъка и когнитивните функции, на емоционалното здраве и е предпоставка за развиването на депресивни състояния) и въпреки това, сякаш нямах контрол над решенията си и волята ми все едно беше изключена. Като се има предвид състезателната ми кариера и колко воля и отдаденост съм влагала в подготовката си, смея да си мисля, че волята не е от най-слабите ми страни…

Това, което осъзнах е, че храненето наистина е адски важно от гледна точка на това какво гориво даваме на тялото си за да може да функционира оптимално (и логично, ако не му даваме хубаво гориво и не го поддържаме, то ще страда по един или друг начин), но в никакъв случай не е най-важното нещо! Много е изкушаващо човек да си го помисли, след като види какви огромни промени настъпват когато промени начина си на хранене и промени отношението си към храната като цяло – не просто като нещо, което да ти притъпи глада за известно време, а като гориво за подхранване на всички телесни функции.

В случая, проблема беше, че преминавах през тежък период и се опитвах да избегна това да се изправя пред някои от страховете си, да погледна надълбоко в себе си и да взема някои решения за бъдещето си (определено се усеща, че ударих 30-така 😀). Като че ли несъзнателно се опитвах да използвам храната като защитен механизъм пред желанието на съзнанието ми да му обърна малко внимание и да подхраня и него. Доста неща ми се случиха за тази година и половина и още много имат да се случват, но това, което научих е, че всеки един страх, колкото и да го притъпяваме и заглушаваме (независимо дали с храна, алкохол, наркотици, всеки си има различни методи за бягство), ще намери начин да ни догони и да изплува, дали под формата на безконтролно и необяснимо тъпчене, пиене, от изтощително претрениране или пък преработване и burnout, до внезапен вирусен менингит, хормонална или друга внезапна и необяснима болест. Не можем да избягаме от страховете си! Аз продължавам да си изяснявам моите и да търся оръжия за справяне с тях, и наистина… това е процес без краен срок. Но се радвам, че осъзнах, че имам нужда от това търсене, защото все пак това е първата крачка и най-трудната… Човек да признае, че има страхове и, че те са част от живота му… Част, на която е хубаво човек да обърне внимание, защото съдбата рано или късно ще го накара да го направи, по един или друг начин!

П.П.: Има много хора, които изглеждат както аз на втората снимка, но се чувстват както аз на първата. Външния вид не винаги е определящ за начина, по който се чувстваме, но тялото ни изпраща правилните сигнали, на какви кила и какъв процент мазнини се чувстваме добре, имаме енергия да си вършим всекидневните задачки и не изпадаме в крайности, просто трябва да се научим да го чуваме…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: