Ikigai в търсене на причината да сме тук :)

Ikigai (生き甲斐, pronounced [ikiɡai]) is a Japanese concept meaning “a reason for being”

Благодарение на нещата, които се случват около мен напоследък и тъй като вече съм почти на края на курса по хранене на Precision Nutrition, който карам от почти година, все повече се замислям и убеждавам, от какво изключително значение, за това хората да имат резултати от услията си (независимо дали са да свалят излишни килограми, да са по-здрави, да не боледуват и да не се чувстват изморени по цял ден или да постигнат някаква желана спортна цел – да могат да правят нещо, което не са можели преди или да спечелят определено спортно състезание и да завоюват определена мечтана титла) е осъзнаването на факта, че сме много от нас сме загубили връзката с тялото ни и баланса в живота ни!Толкова много хора полагат неимоверни усилия, вкарват цялата си воля и желание, стараят се и пак не успяват. Или имат усещането, че нямат достатъчно воля например за да се хранят по начина, по който популярните фитнес медии им натякват, че трябва: без въглехидрати, без захар, или пък без мазнини, без глутен, без месо, без мляко… точно през 3 часа по точно еди колко си грама от еди какво си. Или пък “Просто яж по-малко от колкото изразходваш”… И понеже други успяват, когато ти не успееш да спазиш указанията, значи си слаб и мързелив и просто трябва да се стегнеш…

И започва лутане от крайност в крайност 😦

И тук не говоря само за физическата храна! Може да имаш най-страхотния хранителен и тренировъчен режим, но ако душата ти и интелекта ти страдат и най-нацепената преса и голяма бицага няма да те направят щаслив! Защото все пак правим това, което правим защото преследваме щастието… Не е ли така?

Тялото е толкова сложна система от гени, хормони, ензими, бактерии, неврони, всяко едно нещо надгражда нещо друго… и тъй като тялото ни е създадено да се адаптира към всякакви условия за да можем да оцелеем, то може да понесе определено количество тормоз с диети, претрениране или лошо хранене и заседяване, липса на стойностни контакти с хората, сляпо и фанатично преследване на цели, интелектуален глад… И в един момент, идва някоя болест, уж не свързана по никакъв начин с изборите, които правим всеки ден, а всъщност, някакво последствие от всяко едно издевателство, което през годините сме извършвали към тялото си – физическо или не (тук включвам и себе си и вирусния менингит, който изведнъж ме сполетя наскоро, който сега осъзнавам се случи благодарение на липсата на баланс в живота ми).

Уж един учебник по спортно хранене, а в какви размисли ме вкарва! Толкова ми се иска да мога да знам повече и да помагам на хората да възстановят връзката с тялото и душата си и да започнат да се чувстват добре в кожата си! А за сега имам миниатюрен напредък в знанията си единствено за физическата част… Труден път, по който съм поела, но до където стигна! Само времето ще покаже…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: