За карате, професионалния спорт като цяло, елитните атлети и концепцията “ALL IN” в елитния спорт…

Тъй като много хора ми писаха след предишния ми пост, свързан със страховете, пратиха ми суупер много положителна енергия и въпреки, че много се притеснявах да говоря публично за толкова лични неща като мои преживявания, които съм споделяла с изключително малко хора, се радвам, че го направих!
И тъй като Надя продължава да я блъска музата, иска да сподели една много наболяла за мен тема свързана с елитния спорт и елитните спортисти.
Уикенда бях на Европейското първенство по карате WKF за младежи (макар и не колкото ми се искаше и не успях да помогна с организацията, заради ангажименти – за което се извинявам отново на Алекс Стублева) и присъствието ми там ме наведе към някои мисли… Когато започвах да тренирам карате, никога не съм го правила с идеята да бъда състезател на високо ниво, или да гоня някакви спортни цели. Когато започвах, просто се кефех да блъскам по лапи, да изразходвам енергия и агресия и да се социализирам с другите енергични и агресивни деца в залата. 😀 Първият ми треньор – Гери Тодорова (сега Йорданова), беше като една богиня и модел за подражание за мен. Всяко нещо, което правеше, го правеше с такъв замах, енергия, от сърце и душа. Явно подсъзнателно, главната причина да продължа да тренирам беше тя и страхотната мотивация, която тя ми даваше чрез примера на това, което беше самата тя! Известно време след като тя замина за Германия, този ентусиазъм към карате стихна и започнах да го насочвам към други спортове (когато детето от малко е захранено със спорт, то винаги ще го търси под една или друга форма). Тренирала съм почти всички спортове, изискващи взривна сила, енергия, скорост и всички са ми се получавали много добре. Всъщност едва сега започнах да осъзнавам тези специфики, след като се запознах малко по-добре с теорията за невротрансмитерите на Чарлс Поликин (един от най-известните силови треньори в света, отговорен за физическата подготовка на Олимпийски медалисти от 17 РАЗЛИЧНИ спорта, допринесъл за първия медал в женската борба на САЩ от Олимпиадата в Рио – http://www.nbcolympics.com/news/hel…!) и как те влияят на избора на спорт и съпответно избора на тренировъчна програма при всеки човек. Mоят доминантен невроитрансмитер е допамин – съответно аз инстинктивно съм се насочвала към спортове, изискващи взривна сила и голям запас от енергия, която да се концентрира за кратко време с голяма сила (малко повече инфо за тази теория можете да прочетете тук: https://www.t-nation.com/training/f…).
След като срещнах Радо Пенов, случайно на едно състезание преди около 7 години (малее кога минаха), интереса ми отново се запали. Тъй като аз никога не съм се състезавала активно във WKF федерацията, а Шотокан Федерацията започна да набира сила тогава, скоро след това започнах да се състезавам на нея (самия Радо също много ме надъха с ентусиазма си и с това, че вярваше в мен и ме подкрепяше от началото, ако не беше той, самата аз никога нямаше да се престраша да започна такава сериозна състезателна кариера, за което ще съм му винаги благодарна!). Успехите започнаха скоро след това (отчасти поради късмет с ниска конкуренция в началото – особено в моята най-лека категория, и с времето – ми се ще да вярвам и поради огромната ми отдаденост към подготовката). Практически 95% от отпуската ми на работа отиваше за лагери и състезания… И не съжалявах за нито един от тези дни! Само аз си знам колко сили и енергия съм вложила в тренировки и подготовка…
Но това, което забелязах всъщност е, че най-добрите резултати дойдоха когато промених 3 неща в програмата си…
1. Включих тренировки с тежести (в началото, не особено правилни, заради липса на знания)
2. Започнах да обръщам внимание на това как се храня
3. Започнах да обръщам внимание на това как се възстановявам
Тези три неща имаха ОГРОМНО значение за това как се чувствах по време на среща на татамито, по време на тренировки по лагери, по време на “извънсъстезателните” сезони. Аз самата имам невероятен късмет с ген, който ме е спасил от сериозни травми през целия ми спортен живот, тъй като определено до преди няколко години нямах абсолютно никаква идея за това колко са свързани нещата и как, ако не обръщаме внимание и на трите от по-горе споменатите мои просветления, рано или късно травми, умора, неудовлетворение и влошаване на резултатите започват да зачестяват и да стават все по-сериозни… Докато на 25 години вече имаш 6 операции на връзки, минискус, ахилес, дискова херния и просто не ти остава нищо друго, освен да спреш не просто да се състезаваш – ами въобще да тренираш… След това, не ти остава нищо друго освен постепенно да заемеш позицията на т.нар. “седящ патрул” или да започнеш бавно, но системно да се обездвижваш… А все пак докторите са ти казали, че ако се затичаш по-рязко или клекнеш с щанга до долу, капачките на колената ти просто няма как да се адаптират към такова неестествено движение, ще гръмнат и после ще трябва да събираш гилзи от коленни капачки от земята…
Седях вчера в публиката на Европейското за младежи в София, усещах невероятната енергия от трибуните, наблюдавах децата (повечето вече дори не деца) и си мислех… Как след 10 години и те ще са в това положение и ми се доплака! Толкова страхотни, енергични, надъхани млади хора, които наистина милеят за България и искат да докажат, че могат да я представляват на високо спортно ниво, наравно с останалите европейски държави… И те наистина го направиха! Имаме два златни медала и един бронзов, което е невероятен успех за състезание от такъв ранг!
Гледах ги и си мислех, дали все още тренировките им се въртят главно около следната програма (карате -> карате -> карате) и в помеждутъците – тичане, спринтове, малко плиометрия 1-2 пъти седмично, обща кондиционна тренировка 1-2 пъти седмично и в помеждутъците – учене или работа. И това не е програма само за каратисти! В много спортове това е главната концепция! Наистина, за всеки един спорт е важно самия специфичен спорт да е в центъра на практиката и е ФАКТ, че е важно да се тренира съответния “skill” изискван от съответния спорт, но това е само една част от подготовката!
Да не говорим за това, че всеки яде каквото си иска, просто защото тренират толкова много, че “тялото така и така изгаря всичко”, а хранителния режим се нарича “диета”, на която се обръща внимание само ако имаме да сваляме/качваме кила за категория или искаме да се нацепим за лятото…
pn-athletes
Няма никаква индивидуална работа със спортистите, всички са сложени под един калъп и това върши работа… Поне докато са по-млади, благодарение на отдадеността и волята им (това, че са “ALL IN” за България). В един момент започват травми, умора (физическа и психическа), загуба на мотивация, зачестяват различни болести и накрая… сценария описан по-горе със съдбата на “седящия патрул”.
10857982_10154985023105026_6461896673631423022_n
ЗАЩО трябва да става така??!!
Ако искаме резултати на международно ниво и ако искаме спортистите ни да са не просто продуктивни до когато издържат, а и здрави, елитни спортисти, трябва да им обърнем внимание!
П.П.: Днес ми се обади един приятел и ме помоли да му помогна с хранителния режим на едно момиченце на 8 години, започнала е да тренира много активно тенис, треньора й и родителите й виждат огромен потенциал и искат да я готвят за професионален спорт. Това, с което се храни са главно пуканки и кола и някакси започва да се усеща, че умората и травмите започват да се появяват постепенно, а детето… то е на 8 години!!
Наистина ми се иска да вярвам, че елитния български спорт ще започне да влага повече в индивидуалния подход към спортистите – надявам се, че ще успея някой ден, по някакъв начин да се включа в тази борба, само времето ще покаже! Единственото, към което апелирам с тази бележка е… МИСЛЕТЕ, какво правите и защо го правите и не спирайте да се интересувате и да се информирате дали нещо не може да се промени или подобри, за да можем с минимално услие да постигнем максимален резултат (а не с максимално усилие – минимален). Знанието е сила!! (благодаря на Юли Тонкин за това просветление) 😉
Използвани източници:
1. Berardi, John, PhD; The Essentials of Sport and Exercise Nutrition

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: