Диагноза: Претрениращ!

Винаги съм била пристрастена към движението.

Като малка тичах, скачах и по цял ден играех пред блока. А до 14-тата си годишнина преди да започна с каратето, вече бях изпробвала всички спортове, които се тренираха на стадион Герена до нас: художествена гимнастика, лека атлетика, волейбол, спортна гимнастика и т.н.

Със сестра ми бяхме градски деца – нямахме село и по тази причина, вместо да тичаме по полето или в гората сред природата, тичахме по асфалта около блока и катерехме порутените цигански къщи и дърветата около тях. Колко падания от покривите сме натрупали… А тениса на маса пред блока продължаваше с часове. Все имаше някой, който да потропва нервно с крак докато си изчака реда да хване хилката и да се изправи срещу кварталните “про-та”. Бяхме доста силен клан със сестра ми – само Вальо Пунчев и Делчо (когато не свиреше на китарата в беседката) ни биеха, иначе нямахме преборване. Жалко, че от малки ни куца бизнес усета, иначе до сега да бяхме обрали джобните пари на децата от квартала.
Не е като да не сме правили по някоя и друга нощна в компютърния клуб играейки Counter Strike, но като цяло си предпочитахме стрелянето с водни балони, пред виртуалните АК47. А мама едвам ни прибираше от площадката с кодиран свирещ сигнал, който никоя от нас не отразяваше, тъй като хич не ни се прибираше. След някоя и друга минута на игнориране следваше нааай-дразнещото възклицание: “ВЕРУШИИИ, НАДЮШИИИ прибирайте сеее!”

*Реакцията на сестри Младенови, когато биват подканяни да се приберат – едната още от малка кифлее 😀

Направо се криехме в беседката като чуехме виковете, които отекваха в междублоковото пространство и вдигаха съседите от следобеден сън. И какво да се прави – прибирахме се, но тайминга беше точно пресметнат преди от другите балкони да започнат да се включват в подканянето.
Никога не съм приемала това за тренировка, а просто за игра и забавление. Както писах в предната ми статия за движението и как да бъдем във форма без да се тормозим с натоварващи двучасови сесии във фитнес залите, всяка една крачка е от значение.

Днес обаче не искам да говоря за заседялия начин на живот, който една голяма част от хората водят.

Днес няма да пиша аз, а егото ми! 

То иска изцяло егоистично да насоча вниманието към самата себе си, като виден представител на една интересна група от хора… Тази обществена прослойка, върху която имам все по-голямо наблюдение – отчасти от гледане в огледалото, от работата ми като треньор и отчасти от дългогодишната ми състезателна и спортна кариера. Това е групата на “Пристрастените към движението”.

Това не е група, това е диагноза!

Даже откак реших да напиша тази статия, сякаш по поръчка с мен се свързаха за съвет хора, чийто проблем съвсем не е липсата на движение и тренировки… Те нямат проблем с цифричката на дисплея когато си отворят Крачкомера на телефона – тя винаги е поне 5 цифрена:

*Малко рекорди от женското пътуване до Милано този уикенд, като по принцип ако не съм в планината рядко стигам до такава цифра 😀

Нямат проблем със стигането до фитнес залата, стадиона, пътеката… Те използват всяка свободна минута за движение и тренировки. Фитнеса се превръща в храм, а изпробването на всякакъв вид тренировки се превръща в задължителна мисия (особено откакто започна кампанията около Мултиспорт картите). Все пак, някак оправдано вече навсякъде има “Кросфит Тренировки Тук” надписи на заглавните фейсбук страници на всяка една зала, като задължително има снимки как нацепени каки и батковци скачат върху кутии и въртят пудовки. А само до преди година, малко хора бяха виждали тези странни уреди за трениране (създадени изначално като част от бойната подготовка на руските спец части). Няма да забравя как Алекс Пунчев от залата на Activate Sport & Family (където карах моя сертификационен IKFF курс за трениране с пудовки), ми разказа как изпратил една пудовка на клиент в друг град. Служителя на Еконт услужливо я описал на етикета като “Гюле с дръжка” 😀

*Пудовката, която си спечелих от едно състезание в залата на Activate Sport & Family

Вече навсякъде можете да намерите такива гюлета, а хората с охота ги подмятат под звуците на свален от YouTube трак лист, който излиза на първо място като търсиш с ключова дума “Best motivational workout music 2016/2017”. Познатата от близкото минало кръгова ОФП (Обща Физическа Подготовка) вече бива прекръстена с модерното наименование Кросфит. Три коремни преси, пет лицеви опори и десет скока на въже вече са комплекс, а когато ги завъртим за 45 минути изпотяването е неизбежно.

Както бащата на пудовките Павел Цацулин обяснява в книгата си “The naked warrior”¹, има и по-добри начини да се изпотиш: просто тичай от Симеоново до Алеко! …Е, добре де, възможно е и да не споменава точно в коя планина да тичаш, но определено би одобрил този маршрут ако имаше достъп до него. Даже би го удължил до Черни връх… с гюле с дръжка на гръб! 😀 А ако беше Рали щеше да добави и по 10-тина бърпита на всеки 500 метра 😀

Факт е, че в България има доста оскъдно количество сертифицирани крисфит треньори и зали. Останалите просто използват това име като нещо, което е модерно и привлича внимание. Както разказах в статията ми за набиранията, неща като кросфит кип набиранията се използват главно за привличане на клиенти, чиято главна мотивация често пъти се оказва лежането в локва пот на пода след края на тренировката. И ако си мислите, че се подигравам или говоря снизходително, съвсем не е така! Това би значело да се подигравам на самата себе си! В този момент мога с ръка на сърцето да стана и да кажа:

Казвам се Надя Младенова и съм пристрастена към тренировките от 10 години! Имам огромен напредък и от 2 седмици не съм тренирала двуразово. Благодаря ви, че сте тук и ме подкрепяте”

и да си седна обратно на стола в кръга на доверието. Ето това е идея! Вече трябва да имаме сбирка на Анонимните Тренировъчни Наркомани (нова ниша за светещи надписи по психоложките сайтове) 😀

Тук, това, което виждам като тенденция отново е на двата полюса: на единия полюс можем да видим обездвижените родители, мърморещи на децата си да вдигнат глава от таблетите и да излязат навън. На другия, намираме една група, отрупана с часовници, измерващи изгорени калории, извървени крачки, план график за тренировки във фитнеса понякога и по два пъти на ден (кардио сутрин и силова вечер), и подготвен списък от хапливи коментари за приятелите, които не се грижат за външния вид и здравето си и не качват селфи от лежанката с хаштаг #nopainnogain.
И знаете ли какво ме притеснява? Че често пъти рязко скачаме от полюс на полюс! От подножието на планината до върха й. Лежащата група рязко става от леглото когато дойде момента за късите ръкави, а активната група рязко спира да измерва прогреса си с фитнес часовниците когато мине лятото, състезанието, за което се готвят или се случи нещо емоционално, което да попречи на редовните фитнес сесии. А нали знаете какво става когато сме се залежали и станем рязко? Оставаме в позиция на буквата Г докато не отидем на масажист да ни намести чакрите и да ни пусне ток за да се разгънем 😀 А какво става ако чисто хипотетично решим да изкатерим Килиманджаро и пропуснем някой височинен лагер по пътя за да стигнем по-бързо? Хваща ни височинна болест!

IMG_2770 *Една от любимите снимки, които направих по време на изкачването ми на връх Ухуру, Килиманджаро в Африка в края на 2015г.

Така тялото ни приема и тази рязка промяна в натоварването или залежаването веднага след период на изтощителни тренировки. Всичко е свързано!
Егото ми диктува тук да съм дори по-образна. Искате ли да ви кажа какво правех аз по подготвителните ми лагери с националния отбор по карате?

Карах си първата тренировка от 09:00, след което ходих във фитнеса да тичам спринтове 20 минути. След втората тренировка правех още няколко спринта и след това на сауна по 15-20 минути. Извън състезателните сезони тичах сутрин спринтове, а вечер силова или кондиционна тренировка. А аз дори никога не съм имала за цел да свалям килограми! Просто исках да съм машина! Неусетно бях започнала да се вманиачавам и да се насочвам към мястото си на стола в кръга на доверието!

1e08e57503eac70aad4857ea3a9f1eff
Хора, които не са минали през това обсебване или които са още в неговото начало ще си кажат: “Нали движението е здраве и добра форма? Даже го пише в последната ми статията. Колкото повече движение, толкова повече здраве и мускули. Не е ли логично? Щом имаме свободно време, колкото повече – толкова по-добре!”

В моя случай, хората, които ще си го кажат не ме познават добре, тъй като около 80% от времето ми през седмицата за последните 8 години беше разпределено по следния начин:

  • 08:00-08:30 – Сутрешна 20-30 минутна спринтова сесия
  • 09:30-18:30 – работа на компютър (отпуските се ползваха за лагери и състезания)
  • 19:00-20:30 – силова или кондиционна тренировка извън сезон или карате в състезателен сезон
  • Септември 2016 – Вирусен менингит

*Клипче от състезанието “Сифониада” на Sport “R”evolution през 2015г, което мисля ясно описва защо съм позната в кондиционните среди като Дюрасел 😀

“Е всичко хубаво, явно има power това момиченце” – ще си кажат тези, които пък не знаят, че съм почти на 31 😀

Като погледнем обаче последната точка от графика, тя ни наведжа на мисълта, че  тази пристрастеност към тренировките може да си има цена.

Тренировките като цяло вдигат нивото на кортизола (хормона на стреса), като подготовка на тялото за физическа активност. И в това няма нищо лошо, стига да не е по цял ден в продължение на години, а сезонно, като през останалото време почива, храни се с истинска храна, медитира и има положителни не-натоварващи емоции. Това е фокуса в олимийските спортове, когато атлетите се готвят за състезание.

Но какво правим ние между сутрешната и следобедната тренировка? Работим! И обикновено не работим спокойна работа, заобиколени от природа и био-еко-домашна-органична храна с добавен кислород и йога музика. Работим в офис, в който по цял ден имаме задачи, и шеф, който ни трупа още допълнителни спешни бонус задачи. Имаме деца, които трябва да вземем от училище, да напазаруваме, да сготвим, да излезем с приятели… Такива нормални ежедневни “спокойни” неща, които допълнително вдигат хормона на стреса. И какво се получава в крайна сметка? От момента на сутрешната кардио-сесия на гладно, до края на вечерната силова сесия, ние държим кортизола си хронично завишен! Тялото ни е в режим, в който е постоянно под напрежение все едно сме на бойното поле или дебнем плячка, от която зависи храната на семейството за седмици напред! Нищо чудно, че складира мазнини. След като средата и стреса, на който го подлагаме го насочва към мисълта, че храна и спокойствие скоро няма да има, значи е време за презапасяване, докато не дойде Брад Пит да предотврати Зомби апокалипсиса!

Може да ви звучи смешно, но всяка загуба на баланс насочва тялото към съответното разбалансиране и в цялостното функциониране на телестните процеси, един от които е складирането на мазнини. Всички наши фитнес цели стават второстепенен механизъм, който бива автоматично изключен в момента, в който тялото ни се чувства постоянно заплашено! Все пак плочките са просто декорация, а мазнините са това, което ще ни помогне да останем живи за по-дълго време, докато премине военното положение и Зомбитата подминат нашия периметър.

Както казва Айнщайн: “Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата със сигурност ще е с пръчки и камъни”.

И ако се замислим е точно така! Използваме всякакви добавки и химии за да ускорим процеса на сваляне на мазнини и качване на мускул и това са своеобразните оръжия, които използваме в нашата лична Трета световна война! Всеки ден гледаме новините и чакаме от къде ще започне тя – близкия Изток? Може би Руските или Северно-Корейските атомни проекти ще я предизвикат? Или пък американската окупация? Не осъзнаваме, че тази война вече е тук и тече с пълна сила! Това е войната, която водим срещу самите себе си! Какво по-апокалиптично от това? Дори да имахме супер силите на Джесика Алба във филма на Марвел за Фантастичната Четворка, не можем да ползваме невидимата си обвивка за да се скрием от невидимата заплаха на самите себе си!

FANTASTIC-FOUR-4-JESSICA-ALBA-Movie-Sexy-Girl-01-Wall-Sticker *Колкото и да е секси, много хора не знаят, че дори самата Джесика не се хресва и от години води борба с хранителни разтройства
Забелязали ли сте колко много се е увечичил процента на автоимунните заболявания? Изследвания сочат, че за последните 50 години те са нарастнали значително! За сега изследванията сочат към фактори като хранене и замърсена околона среда²’³ До преди няколко години почти не се срещаха случаи с такива диагнози. Дори съвсем скоро си говорих с една приятелка, чиято сестра има автоимунно заболяване артрит, диагностицирано в тийнрйджърска възраст. Обещаващ спортист, диагностициран със заболяване, което прекратява спортната й кариера в разцвета на силите й! Като се замислим, телата ни явно симулират външната среда, на която ги подлагаме и предаваме това на децата си!

А Русия, САЩ и Северна Корея се надпреварват да проектират ефективни оръжия за масово поразяване. Ами Путин, Тръмп и Ким Джонг-ун могат спокойно да отдъхнат, докато ние се погрижим за арсенала, и то без милиони долари инвестиции.

С всички тези размисли, искам да наблегна на едно нещо: загубата на баланс за дълго време е равносилно на военно положение!

Хората често ме питат:

“Кое е най-важното нещо за изчистване на мазнините?”

И често очакват отговор като следния:

  1. Кофеин
  2. Л-карнитин
  3. Бета-аланин
  4. Ниско-Въглехидратна или Ротационна диета, в комбинация с кардио/тежести
  5. Анаболни стероиди ако горните стратегии не дадат резултат

Отговора обикновено не им харесва:

  1. Истинска, не -пакетирана храна
  2. Поне 7 часа здрав сън
  3. Контрол на стреса (медитации, разходки, приятни хобита и положителни, зареждащи хора около нас)
  4. Достатъчно вода
  5. Подходящото движение според типа човек и неговите особености

Това е!

Пак изхабихме повече калории за да прочетем статията до края, отколкото да отидем да тичаме интервално на пътеката в 21:00 след изморителен работен ден! Тая Надя пак ми загуби времето…

treadmillhanger

Ще ми се повече хора да не повтарят моята грешка и да търсят магическия начин да забързаме естествения процес на постепенно влизане във форма, така че да изглеждаме и чувстваме добре целогодишно, а не само за лятото! С малко правилна нагласа и помощ всеки може да бъде най-добрата си версия без да компрометира здравето си!

Иначе ни остават пръчките и камъните за следващата война…

А вие въоръжихте ли се? 😉

Използвана литература:

  1. Tsatsouline, Pavel – The Naked Warrior, 2003 Advanced Fitness Solutions, Inc. 
  2. Questions Persist: Environmental Factors in Autoimmune Disease
  3. Role of “Western Diet” in Inflammatory Autoimmune Diseases

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: