Там, където съм достатъчна

Когато отново попадна в градския свят на суетата.
Когато погледна нагоре и видя познатия бетон,
Изкуствени светлини,
Коли, трескаво и изнервено сменящи ленти,
Човеци, гледащи зомбирано телефоните си,
Отбягващи погледите на останалите от вида им.
Когато забързаноното ежедневие ме завърти
В урагана от аларми, съобщения, срокове, обаждания и задачи.
Когато усетя, че губя способността си да се изключа от заобикалящата ме лудост и да се вгледам в себе си,
Ще си спомням за това място,
За дърветата,
Водопада,
Скалите,
Пътеките,

За майката природа,

Която винаги е там,
И ме чака.
За да ми помогне да презаредя каквото е останало от изпържения ми от ерата на технологиите мозък.
Която всеки път е готова да ме обгърне с
Цветове,
Звуци,
Усещания,
Без да очаква нищо от мен.
Защото за нея аз съм достатъчна,
Без суета,
Без филтри,

Такава каквато съм.

 

This slideshow requires JavaScript.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: